Tyxo.bg counter

В процедурите по обществени поръчки има портали на корупцията

Nov 21st, 2012

Г-н Шлотерер, каква е оценката Ви за българския закон за обществените поръчки?

Установихме характерни слаби места на корупцията в Закона за обществените поръчки. Впечатлява, че цялата процедура по организиране и възлагане на обществени поръчки е изключително обременена с бюрократични процедури. Остава впечатлението, че административната част на процедурата едва ли не е от много по-голямо значение, отколкото самия предмет на процедурата.
Освен това установяваме, че въпреки наличието на стандарти, те се пренебрегват и не се използват за облекчаване на процедурите. Стандартите се игнорират поради обстоятелството, че или не са познати, или умишлено не се използват. Когато разглеждаме жалбите или вникнем задълбочено в документацията по обществените поръчки, установяваме много голямо количество нелогични изисквания и обстоятелства, включени в спецификациите, или съвсем неприсъщи изисквания.
Може да се установи още, че страните са неравнопоставени в договорните отношения. Ако искаме да съществува здравословен климат на конкуренция, трябва да се грижим за равнопоставеността на страните при провеждането на обществената поръчка. Забелязваме обаче типична едностранчивост в това направление.
Причини за това обстоятелство намираме още в закона. Откроява се стремежът рисковете да се натрупват за сметка на изпълнителя, а възложителят да не носи никакъв риск. Това противоречи на принципите на европейското законодателство.
Впечатлява също, че принципът на икономичност отсъства в процедурите. Нормалното е, когато човек получава услугата, да претегля и съобразява не само цената, а и какво качество получава срещу една и съща цена. Тук наблюдаваме липса на баланс, защото фокусът се поставя върху цената, а качеството не играе толкова съществена роля. Това е един от порталите на корупцията. По този начин се дава предимство на фирми, които са неконкурентоспособни и склонни да плащат подкуп, за да печелят поръчки. Но като изпълнители те не са в състояние да дадат качество на услугата или продукцията, която доставят. А когато някой е готов да дава подкуп на възложителя, тогава същият няма много голямо основание да се съобразява и с рисковете.

Контролните органи – АДФИ, КЗК и Сметната палата периодично излизат с данни за огромния брой нарушения на обществени поръчки у нас. Само на ЗОП ли се дължи този огромен процент нарушения?

Голямата част от тези нарушения са формални нарушения спрямо закона. Трябва да се прави разлика дали става въпрос за принципно нарушение, тоест противоречие спрямо закона или само за нарушение на определени административни изисквания. Установява се, че административната част заема повече от 95% от процедурата, докато би било здравословно тя да е само 5-10%. Това неравновесие веднага проличава в обстоятелството, че административните нарушения преобладават. На пръв поглед изглежда, че много добре се върши контролната работа и че всичко се проверява подробно, дори бих казал, че проверките са педантични, но обърнете внимание те са педантични само по отношение на формалната част. И много често тези критерии за формалната част са лишени от смисъл и се разминават с целта. Това би могло да означава, че когато се премахнат безсмислените изисквания, тогава не би имало и нарушения спрямо тях. Педантичните проверки не са ефикасни мерки срещу корупцията.
Високият дял на установени нарушения води до заблуда, че липсва корупция, което не е така. Нека да вземем за пример Комисията за защита на конкуренцията. Тя не проверява за обстоятелства, свързани с корупция. В случаи, когато има конкретни данни за корупция, КЗК ги предава на прокуратурата без да се занимава с тях. Това означава, че проверките се провеждат по чисто формален признак. Да дадем един произволен пример. Някой дава невероятната гаранция от 99 години за компютърна техника и получава поръчката, независимо, че друг състезател в конкурсната процедура има по-добра цена за същия продукт. Спрямо Закона за обществените поръчки изглежда, че това е наред. Въпреки, че здравият разум просто крещи, че това не е наред.

Защо според Вас България при толкова много установени нарушения на обществени поръчки от 2009 гадина насам няма спрени евросредства, както това се случи на Румъния наскоро. По-добри ли сме от съседите си?

Финансирането от еврофондовете следва директивите на ЕК. Съгласно тях се взима и решение дали определени средства се спират или не. Необходимо е да се спазват определени стандарти и когато те не се съблюдават, или след многократни указания не настъпи подобрение, тогава като последна мярка може да бъде спряно финансирането. Това не е политическо решение, а едно административно управленско решение и действие. Такъв тип решения се приемат на средно управленско равнище, а не на нивото на ръководителите. Правилата изискват да се уведоми предварително съответната страна за подобно действие. Доколкото ми е известно спряно еврофинансиране е имало и в България през 2008 г., което впоследствие е освободено през 2009 г.

С наближаване на края на програмния период догодина може ли да се очакват по-засилени проверки върху обществените поръчки за проекти с евросредства?

Ние изследваме областта на обществените поръчки, а разходването на евросредства е само част от обекта на нашето изследване. И тъй като изразходването на евросредства е обвързано с конкретни правила, това е една отделна област. Всъщност контролът се извършва от национални структури. ОЛАФ е органът, който приема сигнали и установява нарушенията с евросредствата. ОЛАФ работи в тясна връзка с контролните органи на страните-членки. Разследванията се извършват от националните контролни органи. Не бихме могли да кажем, че в България се упражнява по-малко контрол по линия на евросредствата. Напротив! Контролът може би е повече, отколкото е нормално. И в тази връзка прекомерният контрол е контрапродуктивен, защото кандидатът за евросредства има нужда от една много по-лесна и проста процедура, за да получи финансирането. България е от страните, които не усвоява в пълен обем отпуснатите евросредства. Това може да бъде причинено от различни обстоятелства. Едно от тях може да бъде, че процедурите са много сложни и продължават дълго във времето. Или, че има корупция в системата. Разбира се, последното обстоятелство е една реална пречка, защото ако си принуден да даваш голяма част от парите като подкуп, какъв смисъл има да участваш в подобна процедура?

Ще има ли предложения от Ваша страна за промяна на работата на контролните органи у нас?

Ние ще предложим изменения в Закона за обществените поръчки. Нашите предложения са насочени още и към контролния механизъм, в този смисъл и към организациите, които го осъществяват. Към тях примерно се числи и КЗК. Ние изработваме модел на решение, чиито технически механизъм е част от електронното правителство. В бъдеще провеждането на процедурата ще се осъществява по електронен път. От години в ЕС се полагат усилия да бъде стандартизирана тази област. Много европейски страни използват подобни технически приложения и разполагат с добър опит. По принцип техниката не се въвежда като мярка за противодействие на корупцията, но нейното приложение ограничава корупционните практики. Нашата цел е да надградим познатите технически решения с разработените от нас мерки, които превантивно възпрепятстват и/или не позволяват проявите на известни и дори неизвестни досега слаби места и корупционни схеми. Разработените от нас мерки са от естество, каквото досега не е познато или прилагано в Европа. Това е възможно да се постигне единствено с методите, които ние прилагаме в БОРКОР.

Източник:  Klassa.bg



<< Електронен Бюлетин >> новини и известия за ОП по е-мейл!


Share

.

обществени поръчки, нови промени, ЗОП, агенция, обществена поръчка, портал за обществени поръчки, търгове, публичен регистър, закон за обществени поръчки,  агенция обществени поръчки