Tyxo.bg counter

Брюксел няма да търпи да сме нарушител номер едно на обществени поръчки

Aug 20th, 2012

Снимка: iNews.bg

Петър Бакърджиев, председател на УС на Института за правни анализи и изследвания: Брюксел няма да търпи да сме нарушител номер едно на обществени поръчки.

Вече се налагат санкции на общини в размери непознати на българското право, а до края на програмния период проверките ще зачестят

– Г-н Бакърджиев, ЕК от години ни препоръчва повече прозрачност по отношение на обществените поръчки. Справя ли се България с тази задача?
– Институтът за правни изследвания и анализи  изпълнява проект, който се нарича „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“. Резултатите ще бъдат представени пред Европейската комисия. Тук е мястото да благодаря на европейския комисар по правосъдието Вивиан Рейдинг  и на еврокомисаря  по вътрешен пазар и услуги Мишел Барние, които подкрепиха проучването. За нас това  е знак, че онова което правим, ще има полза не само за България.
Институтът осъществява наблюдение върху подготовката, планирането, провеждането и възлагането, изпълнението и контрола на обществените поръчки. Общо 87 общини приеха да участват в проекта, като някои от тях се оттеглиха, защото спектърът, който наблюдаваме, не е от най- прозрачните. А това, струва ми се, е един от основните проблеми на българското възлагане. Липсата на достатъчно прозрачност в обществените поръчки е и една от основните забележки на ЕК към България. Вие виждате каква голяма част от доклада е отделена на обществените поръчки. Тя не е по-малко важна от онази част, която касае   коментарите, свързани с борбата на България с организираната престъпност. Междинният доклад трябва да го приключим до края на септември. И тогава той ще  бъде изпратен до Вивиан Рейдинг и Мишел Барние. Лошото е, че работим с общини, които за никъде не бързат и много често се бави информацията, а ние не искаме да бъдем максимално обективни. Не съм сигурен от това, което сме събрали досега, че ще успеем да покажем на ЕК добри практики, каквато беше първоначално нашата идея. Истината е, че по-голяма част от тези практики са лоши.

 – Какъв процент от обществените поръчки са компрометирани?
– Установяваме, че всяка година процентът на компрометираните поръчки  става все по-висок, а ние следим този процес от четири години. За 2011 г. той е 76%, а за тази година ще бъде още по-висок. Изключително неприятна е тенденцията, че вместо да спада процентът на обществените поръчки, които са компрометирани, той се увеличава. Това са лоши практики, които публичните институции не забелязват умишлено.

 – Какви са основните нарушения, които се извършват при обществените поръчки?
– Една част са провокирани от некомпетентност, а  друга от намеса в работата на администрацията. Третият тип са нарушения, свързани с  липсата на планиране.

 – След като се констатира такъв голям брой нарушения, води ли това до  разваляне на обществените поръчки?
– Не. С измененията на закона за обществените поръчки се вкара  едно условие – документацията, свързана с участието и възлагането на поръчки, да бъде преглеждана от Агенцията по обществени поръчки. Отделно от това финансиращите органи упражняват предварителен контрол. Този предварителен контрол обаче не ангажира с отговорност Агенцията по обществени поръчки. Законодателството така е  ситуирано, че отговорността се носи изцяло от възложителя. А идеята на предварителния контрол не беше такава. Предварителният контрол трябваше да представлява естествено сито за това, че ако при процедурата се установят нарушения, те да бъдат отстранени и тя да бъда докарана до степен до която да отговоря на обществения интерес. Не смятам, че това се случва.

 – Има ли кметове, които са осъдени за това, че са нарушавали закона за обществените поръчки?
– Има осъдени кметове заради това, че са злоупотребявали. Има и множество проверки, които текат в момента. Има и градоначалници, които са осъдени на втора инстанция. Преди  дни ние се запознахме с решение на ВКС, с което се оправдава един от кметовете поради липса на съставомерност на деянието. Проблемът в България е, че българското право има нужда от конкретизация в тази посока. Трябва да се изгради границата между административното нарушение и престъплението и тя да стане много ясна, за да не буди съмнения в прокуратурата и съда, когато трябва да определят дали деянието е  административно нарушение или то е толкова тежко, че влиза в състава на престъпленията.

 – Как може да се запълни този правен вакум?
– Идеята на организацията е чрез съдействието на ЕК да бъде осигурена подобна законодателна промяна. Брюксел готви промяна на общностното законодателство, свързана с  обществените поръчки, която скоро ще настъпи. Има проект за директива, който в момента се обсъжда. Така, че България няма да бъде търпяна  повече като нарушител на законодателството, свързано с обществените поръчки. А нашият закон за обществените поръчки позволява в момента нарушаването на основни принципи на общественото право и това констатираме в хода на проучването.

 – Напоследък се сключиха договори за сериозни  европейски суми, предназначени за финансиране на пречиствателни станции – в Несебър, в Созопол. При тези тревожни констатации за обществените поръчки у нас спокойни ли са европейците, че тези пари ще бъдат усвоени по правилата?
– Европейците като възпитани хора вероятно сега са спокойни, но дали ще останат такива, когато започнат да констатират  начина, по който са усвоявани средствата, както и резултатът от реализирането им, не знам. Действително напоследък  се раздават кризисно  пари, защото България закъсня да усвои  средствата, предназначени за защита на екологията и това със сигурност ще ни коства наказателна процедура. Не съм оптимист дали усвояването на средствата ще се случи по начина, по който  ЕК очаква.

 – Защо?
– Да започнем с Несебър. Това е една от общините, която  е изключително консервативна. Във връзка с проучването ни тя изпрати един  единствен представител, който  преустанови участието на общината. Несебър отказа да ни предоставят информация и това ни говори, че общината не възлага открито поръчките. Вероятно това е въпрос на решение на общинското ръководство. Кметът на Созопол – другата община, която получи средства наскоро, също е консервативен към изследването. Представители на администрацията, които бяха на среща с нас, отбелязаха, че ще имаме най-сериозни проблеми с тях и с  община Несебър. Съжалявам да отбележа, но те се оказаха се прави! Несебър, както казах,  преустанови участие, Созопол още участва, но не мога да кажа дали и доколко  ще отвори работата си към възлагане по по-прозрачен начин на обществени поръчки. Засега и в двете общини имат зле устроена вътрешна база, по която възлагат обществените поръчки. И в двете общини те са критично състояние. Между другото това е ахилесовата пета в българското възлагане. В по-голяма част от общините въвеждането на задължителните вътрешни правила е в дълбока криза.

 – Как реагира съдебната власт на сигналите на институциите за нарушения в обществените поръчки?
– Мога да дам конкретен пример с Бургас, защото говорим за големи проекти в общини на територията на тази област. По данни на Бургаския окръжен съд и на Бургаската окръжна прокуратура, на чийто административни ръководители – Боряна Димитрова и Калина Чапкънова благодаря за подкрепата, образуваните досъдебни производства, свързани с възлагането на обществените поръчки за 2009 г. са 7 на брой,. Отказани да бъдат образувани са 3 за същата година и едно за следващата. Прекратени досъдебни производства за 2010 г. има едно, а пък планови проверки, свързани със законосъобразността на обществени поръчки през 2009 г. – едно. Шест от делата, които са образувани, са в досъдебна фаза. Няма постановени осъдителни или оправдателни присъди на ниво окръжен съд. Опитали сме се да видим как се справя Сметната палата  и Агенцията за държавна финансова инспекция. Оказва се, че за 2009 г. са отменени 98 постановления, с които се налагат наказания. За 2010 г. са отменени 190 акта, За 2011 г. са отменени 97 акта. Това говори за сериозна криза при контролиращите органи. Най-чести причини за отмяната на наказателните постановления, според данните на съда,  са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателната процедура по издаване на самото постановление.

 – Имате ли класация на общините с прозрачни правила и такива с непрозрачни?
– Над 50% от българските общини са непрозрачни и не желаят да променят това положение. Административната система на общините е консервативна и това е констатирано в доклада ни. Сигурно ще ви изненадам, но предимно малките общини имат добри практики. Мога да дам пример с Долна Митрополия. В тази малка община кметът се е погрижил да осигури прецизни правила. Ако те се спазват, тази община ще бъде в състояние да зададе стандарт на възлагане на обществени поръчки. Друга такава община е Гърмен.  Ахмед Башев е може би най-проверявания кмет и вероятно заради множеството проверки той е положил максимални усилия да осигури много добра вътрешно устройствена база. С добри практики са общините Иваново, Каварна, Белица и Павликени.

 – Изследвате ли връзката нарушения в обществените поръчки, корупция и обогатяване на кметове и общински съветници?
– Това е проблем на други изследвания. Но съществува права линия между  нарушаването на обществените поръчки, които се правят не от некомпетентност и корупцията. Не е задължително корупцията да има парично измерение. Възможно е да става дума и за политическа услуга в името на някого.
За мен най-необяснимо е това, че след като че сме сочени от ЕК за нарушител номер едно на обществените поръчки, най-големият възложител на обществени поръчки  – общините, се правят, че не говорят за тях. Това е много интересно. Отделно от това общините, които участват в проучването  и имат желание да променят тази тенденция казват, че не могат да си позволят качествена консултантска помощ, защото тя струва пари. И аз винаги съм се питал как ще реагират, когато ЕК започне да  налага санкции заради нарушение на обществени поръчки.

 – В какъв размер ще са тези санкции?
– Размерите на финансовите корекции бяха непознати за българското право доскоро. Вече има финансови корекции от типа на 6 млн. лв.  за някои общини. Жестоко е, но такива са правилата на ЕК. С приближаването на края на програмния период, който изтича догодина, ще се увеличат проверките. И тук е мястото да се кажа, че парите, които ще трябва да се връщат обратно, ще са от бюджетите на общините.

 – Да очакваме ли  фалити на общини заради  санкции на ЕК?
– Чувам такива коментари в публично пространство. На мен не ми е познат процесът на фалит на една община. Но при всички случаи основни функции на общините ще бъдат затруднени. Към България бяха отправени множество предупреждения и то много пъти. Това че възложителите се опитват да имитират, че предупрежденията не се отнасят за тях, ще е за тяхна сметка.

Автор: Иглика Горанова
Източник: svobodnoslovo.eu 



<< Електронен Бюлетин >> новини и известия за ОП по е-мейл!


Share

.

обществени поръчки, нови промени, ЗОП, агенция, обществена поръчка, портал за обществени поръчки, търгове, публичен регистър, закон за обществени поръчки,  агенция обществени поръчки